Ако съдбата намигва на всеки 20 секунди, докато коментаторите представят финалистите на поредния тенис финал, най-добрите сценаристи в Холивуд вероятно ще се замислят.
Ако сте гледали не един или два финала досега, това със сигурност не сте го гледали. И няма да го видите втори път.
Такова нареждане на съдбата не се повтаря, а заради такива истории се казва, че спортът е нещо наистина велико.
Тазгодишният финал на турнира в Шанхай Мастърс 1000 пренесе играта в друго измерение. Превърна пътя до финала в красива приказка, а съперничеството за титлата – в силно емоционален възторг!
Срещнаха се не двама съперници, а кръв и съдба, братство и мечта – 54-ия в световната ранглиста Артур Риндеркнеш и 204-ия Валентин Вашеро. Първи братовчеди! Едно семейство.
„Гледал съм го цял живот. Исках да бъда като него“, каза Вашеро преди финала за братовчед си, който е бил до него от първия ден, в който е хванал ракетата. И е човекът, на когото се възхищава и подражава, откакто се помни.
А на финала по-малкият победи – с 4:6, 6:3, 6:3. Стана най-нискоранкираният финалист в историята на турнир от сериите ATP 1000.
Първият представител на Монако в историята, който влиза в Топ 100 и играе финал на това ниво – в едва третия финал в историята на сериите „Мастърс“, в който и двамата финалисти не са поставени в основната схема.
И едва третият квалификант, който печели турнир от сериите „Мастърс“ след Роберто Каретеро (Хамбург, 1996) и Алберт Портас (Хамбург, 2001).
И, забележете – без да знае до последно дали изобщо ще влезе в квалификациите.
Девета резерва в списъка с пресявките.
Две седмици по-късно – шампион в Шанхай.
Абсолютна лудост!
Лудост, която започва със смс, който той изпраща на близък приятел: „Ще използвам шанса си за квалификациите в Шанхай, защото не знаеш кога късметът ще ти се усмихне“.
Е, този шанс не само му се усмихна, но преобърна целия му живот!
След този финал Риндеркнеш вече е 28, а Вашеро направи феноменален скок – от 204-ти до № 40 в света.
Ще си тръгне и с награден фонд от 1 124 380 долара, което е почти два пъти повече от спечеленото в цялата му досегашна кариера (594 077 долара).
Животът на квалификанта се промени точно за две седмици. А историята му се оказа още по-невероятна и от най-невероятния финал, който спечели.
В неговото семейство всички са свързани с тениса. Майка му и баща му са тенис треньори, а леля му Виржини Паке има победа на „Ролан Гарос“ през 1986 г. Но не това подтиква Вашеро да се занимава с тенис.
На 20 април 2006 г. най-успешният по това време тенисист от Монако Бенжамин Балере (352-ри в света) играе най-големия мач в кариерата си – срещу световния № 1 Роджър Федерер на централния корт в Монте Карло. Швейцарският Маестро побеждава в два сета, а на трибуните през цялото време се вълнува едно малко момче – 7-годишният Валентин Вашеро, по-малкият брат на Балере.
След мача Федерер подарява накитника си и лентата за глава на развълнувания малчуган. Жест, който днес изглежда като пророчество. Момчето ги взима с треперещи ръце и в този момент решава: „Ще стана тенисист“.
19 години по-късно брат му е негов треньор, а Вашеро стана шампион пред очите на Роджър Федерер.
„Беше необикновено да го видя там. Всеки път, когато го посочваха на екрана, публиката избухваше по-силно, сравнено с начина, по който реагираха след най-хубавите разигравания в мача. Толкова огромен е приносът му към тениса. Вчера играх срещу Новак Джокович, днес се срещнах с Роджър Федерер… даже отвъд тениса това е просто една луда, невероятна седмица“, сподели с вълнение Вашеро минути след финала.
До турнира в Шанхай той имаше само една победа на ниво ATP.
За две седмици премина през квалификациите и побеждавайки имена като Ласло Джере, Александър Бублик, Томаш Махач и Талон Грийкспор, стана първият тенисист от Монако, достигнал до четвъртфинал на „Мастърс“. После изненада и Холгер Руне, както и четирикратния шампион от Шанхай Новак Джокович, който имаше сериозни здравословни проблеми.
А на финала демонстрира това, с което засилваше все повече и повече фокуса на вниманието върху себе си, с всяка следваща победа – своята устойчивост и умението да вади най-доброто от себе си, когато е поставен под най-голямо напрежение.
Трудно е да си представим по-емоционален момент. Нереално е да се повтори толкова емоционален финал в историята на тениса.
За Вашеро тази победа е пълна трансформация, защото оттук нататък всичко за него рязко се променя.
Той не просто победи, а надделя над логиката, статуквото на йерархиите и границите на възможното.
Той спечели без да загуби любовта. Може би именно заради това този финал няма да остане просто в статистиките, а в душата на спорта – там, където братството винаги е по-голямо от резултата.
Анелия ПОПОВА/
