Какви ли не нововъведения се въведоха – системи, видеоарбитри, правила, а познатите сценарии пак са факт. До болка втръснали!
Никой досега не е избягал от народопсихологията, но във футбола очевидно нищо не е в състояние да промени концентрата от съмнения и спорни моменти.
А това не е концерт пожелание. Не би трябвало да бъде.
Уж вървим към прецизност, справедливост и технологична яснота, а всъщност по-често говорим за престъпни грешки, съдийско недоглеждане и системен абсурд. Справки – колкото искате. И от родното първенство, и от европейска сцена.
Един от последните фрапиращи примери дойде от сблъсъка между Интер и Ливърпул в Шампионската лига. Мач от най-високо ниво, чийто краен развой бе решен не толкова от качеството на футбола, колкото от поредица странни съдийски отсъждания.
Решения, които дори големи футболни легенди не успяха да преглътнат!
„Ако дадеш дузпа от такъв тип, трябва да дадеш 17-18 при всеки корнер. За какво изобщо говорим? Без никаква логика“, отсече Алесандро Костакурта след двубоя.
Фабио Капело беше още по-брутален:
„Дузпата е скандална, срамна! Дузпа, която никога не трябваше да се отсъжда. Не разбрах намесата на VAR. Трябва да има по 10 дузпи за всеки корнер. Това е позор, позор!“
И тук е моментът всеки, който носи фенските очила, да ги свали. Не говорим за емоции. Не говорим и за поредния ощетен. Думата тук е за нещо системно, което прилича повече на завършена диагноза.
Футболът е контактен спорт. Но това не означава, че всеки съществуващ контакт в наказателното поле при корнер автоматично е дузпа. Не означава това!
И когато на най-високата сцена се плаща такава цена за грешни решения, футболът губи смисъла си.
Ако това е стандартът – тогава нека махнем защитата. Нека да се играе без корнери. А съдиите могат спокойно да решават мачовете още преди първия съдийски сигнал.
И неслучайно казахме още в началото, че това не е проблем само на „големите“ и не само на голямата сцена. У нас подобни неща се случват дори по-често. Понякога със скоростта на светлината.
Пресен пример с европейски привкус – двубоят между Лудогорец и ПАОК в шестия кръг на Лига Европа. Българският шампион беше жестоко ощетен в самия край. В последните секунди Кирил Десподов копна топката зад защитата, Недялков не се намеси добре, а Мито изравни за 3:3. Последва дълга VAR проверка – от онези, които уж трябва да внасят яснота.
Единственото, което внесоха, беше всеобщо изумление.
Голът бе гледан четири минути на VAR за това дали първо топката не беше излязла с целия си обем навън, а след това и за засада, но в крайна сметка бе признат. Две точки от актива на Лудогорец си отидоха без абсолютно никаква логика. Без обяснение. Без видео повторение, което да убеди.
Да, грешките са човешка привилегия, но понякога най-опасното не е самата грешка, колкото пълната липса на логика зад нея.
Когато фенове, футболисти и треньори не знаят какво е нарушение и какво не е – наблюдавайки съдийските отсъждания – играта умира.
А когато VAR не коригира, а дори легитимира явни съмнителни решения, технологията започва да изглежда не като помощ, а повече като инструмент за разчистване на сметки.
Да го кажем директно: трябват съдии, които разбират играта. Не такива, които търсят оправдание в екраните. Защото ако теглим чертата, излиза, че от магията на футбола не е останало почти нищо.
Анелия ПОПОВА/
