Треньорът на Олимпиакос, Йоргос Барцокас, гостува в предаването „Na klupi“ на „Арена Спорт“, където говори за специалната си връзка с клуба, за Василис Спанулис и за това как възприема факта, че финалната фаза на Евролигата ще се проведе в гръцката столица.
Запитан дали връзката му с Олимпиакос надхвърля границите на спорта, гръцкият специалист беше категоричен: „Наистина е така. Първият ми престой в Олимпиакос като старши треньор беше специален. Идвам от отбори като Паниониос, Маруси и Лариса, но Олимпиакос е нещо друго за мен, тъй като съм фен на отбора от дете. Да стана негов треньор беше сбъдната мечта. Преживяхме както велики, така и трудни моменти. Спечелихме Евролигата, загубихме първенството и напуснах след две години и половина. Завръщането ми през януари 2020 г. беше различно, с по-голяма продължителност, но емоциите от първия път са незабравими. Те никога не избледняват.“
Припомняйки миналото, той си спомни как се е озовал от трибуните на треньорската скамейка: „Животът понякога ти поднася невероятни неща. На Финалните четворки през 2009 и 2010 г. бях в Берлин и Париж като фен, докато бях треньор на Маруси. Две години по-късно бях в Лондон като треньор на Олимпиакос и вдигнахме трофея. Това са моменти, които доказват колко непредсказуем може да бъде животът.“
Йоргос Барцокас призна, че е станал по-зрял в управлението на емоциите си. „През последните две-три години смятам, че се справям по-добре. Преди бях по-избухлив. Сега се опитвам да бъда по-спокоен. По-малко технически нарушения, по-малко оплаквания. Не е лесно, особено с такива фенове, но се опитвам.“
Относно контузиите в Евролигата, той подчерта: „Програмата е изтощителна, играем почти 90 мача на сезон. Интензивността и скоростта са се увеличили прекомерно, което съкращава кариерата на играчите. Разбирам нуждата от приходи, но качеството на баскетбола намалява, тъй като няма време за подготовка. Прилича повече на хазарт, отколкото на нормална тренировка.“
Треньорът на Олимпиакос засегна и значението на психичното здраве: „Това е огромен проблем. Когато спрях като играч, преминах през труден период. Треньорството ми даде отново надежда. Представете си играч, който от MVP се оказва извън игра заради контузия. Необходима е огромна психическа сила и подкрепа.“
За съвременното треньорство той коментира: „Авторитетът на треньора се е променил. Днес, под натиска на резултатите, няма търпение. Трябва да се адаптираме: по-малко видеа, по-кратки тренировки, различен подход. Баскетболът се е променил напълно през последните 25 години.“
За треньорската кариера на Василис Спанулис той каза: „Прекрасно е. Василис има свой собствен стил. Радвам се, че продължава в баскетбола. Уважаваме се взаимно, конкурентни сме, но преди всичко сме хора.“
Що се отнася до Финалната четворка в Атина, той беше предпазлив: „Зависи как го гледаш. Ще се проведе в залата на Панатинайкос, което за нас е по-агресивно. Нашите фенове много го искат, но аз предпочитам да вървя стъпка по стъпка. Не можеш да контролираш всичко, като контузиите. Никой не може да гарантира титлата от самото начало.“
Накрая той описа съперничеството Олимпиакос-Панатинайкос: „То е подобно на това между Партизан и Цървена звезда. Интензивни емоции, огромен натиск. Който не го е преживял, трудно го разбира. Но трябва да помним, че това е просто спорт.“
