Тя дирижира играта със спокойствие, което не отговаря на възрастта ѝ. Усмихната, земна и уверена – такава е Димана Иванова, титулярен разпределител на националния отбор на България по волейбол до 19 години. След като поведе тима ни към световната титла и победа с 3:1 над САЩ на финала, тя бе избрана за MVP на шампионата, както и влезе в Идеалния отбор като най-добра разпределителка.
До нея сред най-добрите на първенството застанаха още Калина Венева, Деница Ангелова и Виктория Нинова – златно поколение, което вече пише история.
)
„Помислих си, че са объркали името…“
Когато чува името си при обявяването на индивидуалните награди, Димана първоначално не помръдва.
)
„И двата пъти си помислих, че са объркали името и се оглеждах дали някой друг ще тръгне. Не успявах да повярвам“, признава тя с усмивка.
А може би съдбата просто ѝ е намигнала. Защото още първата среща с волейбола е била специална.
)
„Майка ми ме заведе в залата и ми беше много приятно. Мисля, че беше любов от пръв поглед – вече 8 години съм в този спорт.“ В семейството на Димана спортът не е изключение, а правило. И то в женски вариант.
„90% сме жени. Майка ми Венера е била волейболистка, най-голямата ми сестра Емилета е волейболистка, другата ми сестра – Гергана играеше баскетбол.“ Може би точно затова думите „отбор“ и „подкрепа“ за нея звучат толкова естествено.
Най-любопитният момент от световното първенство? Димана го е преживяла… още преди да се случи. „Мачът със САЩ го сънувах три дни по-рано. Сънувах как ще го изиграем, какво ще направим…“
А после го направиха – с дисциплина, работа и без излишен шум. „Не е имало нещо магическо. Просто дълго време заедно и всяка даваше максимума от себе си.“
)
Малките ритуали и големите цели
Преди мач Димана не търси сложни суеверия. „Гледам да не съм гладна… и си хапвам нещо сладичко“, казва с намигване разпределителката на Левски.
Тя не обича думата „мечти“, предпочита „цели“: „Да изградя стабилна волейболна кариера и да имам щастливо, обичано семейство.“
)
А ако имаше суперсила? „Да чета мисли.“
Момиче, което остава себе си
Извън залата Димана, която като малка е искала да стане полицайка или военна, е същото момиче, което обича шумните Коледи, семейния хаос „в хубавия смисъл“, добрата музика и смеха. И не забравя най-близките си.
)
А най-много сплотява семейството младата ѝ леля Боби, майка на две прекрасни деца. “Боби супер леля си!”, завършва признателно Димана.
Надежда Кожухарова, btvsport.bg
