Нова година, нов късмет, нови цели! Преди 4-5 месеца мнозина гледаха подигравателно на ЦСКА заради резултатите и класирането. Шегите на недоброжелателите стигаха дотам, че най-успелият клуб на България ще води едва ли не битка за оцеляване в Първа лига, а не за място в евротурнирите. Или дори за титла.
Подготовката на отборите започна, а вече всички погледи са вперени почти изцяло в „Борисовата градина“. ЦСКА не само вече не е „фаворит за спасение“, а не са един и двамата, които очакват дори намеса в битката за титлата с Левски и Лудогорец.
„Грешките на растежа“ останаха в миналото и, абсолютно безпрецедентно, клубът обяви шестима нови футболисти още преди заминаването на отбора за Турция. Треньорът Христо Янев пък признава, че селекцията не е завършила и можем да очакваме още новини в „червено“ от турската Ривиера.
С началото на всеки сезон целта на ЦСКА е да стане шампион. Това е заложено в ДНК-то на клуба и фактът, че последната титла датира от 2008 г. боде с остър нож сърцата на запалянковците. Оптимизмът днес обаче не е просто фенски. Надеждите идват от тотално променената политика на ръководството.
Янев обяви, че пряко участва в селекцията. Изключително правилно решение, защото той ще носи тежестта на неуспехите, ако има такива. Както и ще закичва медалите при победи. Твърде много години назад в историята треньорът на ЦСКА беше просто треньор. Заради подобни неща Рубен Аморим предизвика Манчестър Юнайтед да го уволни няколко дни след Нова година.
И още нещо, за което ЦСКА трябва да бъде поздравен – много малко от имената на привлечените футболисти изтекоха в медиите предварително. През годините вътрешни къртици разкриваха планове на треньори и директори и даваха шанс на мениджъри и други клубове да изнудват и да провалят трансфери. Този път, ЦСКА постъпи професионално. Който иска да гледа желаните футболисти, ще го прави на стадиона или пред телевизора, а те ще бъдат с емблемата с трите звезди.
Неписано правило във футбола е, че треньорът е най-важният човек в един клуб. Всеки ден той е на терена с футболистите, почти непрекъснато е пред камерите, а когато става дума за клубове като ЦСКА, името му е в медиите колкото това на президента или на премиера на държавата.
Затова и Янев в момента е много деликатна ситуация. Никой не се съмнява в любовта му към ЦСКА, никой не може да отрече приноса му като футболист, както и спечелената Купа на България през 2016 г. като треньор. Днес обаче отговорността пред него е съвсем различна защото Янев получи шанс, за който едва ли не всеки мечтае. Рискът? За първи път Янев ще води отбор с такива претенции. От него зависи до къде ще стигне.
Ръководството на ЦСКА изпълнява абсолютно всички изисквания, които може да има един клуб на най-високо световно ниво и участие в европейските турнири е най-малкото, което се желае от Янев през 2026 г. Много по-голямата и ставаща все по-реална цел е значимо присъствие в някое от трите състезания на Стария континент.
Янев и отборът му ще имат безпрецедентен бонус да играят във финансова сигурност, подплатена със спонсори, каквато никой друг в елитния ни футбол, може би с изключение на Лудогорец, не познава. Нещо повече – тренират на непрекъснато обновяваща се тренировъчна база, а през тази година ще заиграят и на напълно реконструиран стадион, какъвто България не е виждала. Със сигурност ще се върнем към онези времена, когато хората бяха готови на всичко, за да се сдобият с билет. Затова, и много правилно, селекцията за тези дни се прави в момента.
През пролетта Янев трябва да обиграе един напълно различен като облик ЦСКА. И когато дойде краят на сезона, да се напипат малкото останали постове, които трябва да се подсилят.
Шампионската лига е твърде амбициозна и дори невъзможна за този етап от развитието на „червените“ цел. Но Лига Европа и особено Лигата на конференциите са място, където ЦСКА трябва отново да се покаже пред света. Там играят отбори с много по-скромна история и претенции от „червения“ български гранд. Да споменем само, че на първо място в груповата фаза в Лигата на конференциите е доста непретенциозният дори за Франция тим на Страсбург, а втори е неизвестният до съвсем скоро полски Ракув. Да не говорим, че до Нова година в турнира участваха отбори от Исландия, Ейре, Малта и дори Гибралтар. С неизбежните изключения, малко от 36-те клуба в този турнир ще могат да се похвалят с по-добри условия, отколкото ще има ЦСКА в началото на следващия сезон.
Футболът е световен бизнес. За съжаление ситуацията в България е трудна и са твърде много отборите от т. нар. елит, които едва се справят, а базите им са от „време оно“. На този фон, за ЦСКА е важно възможно най-бързо да влезе в дълбоките води и да започне да мери сили с големите в Европа. Това очевидно ще е добре за клуба, но няма как да не дръпне напред и останалите в България. Само така ще спрем да си припомняме с чернобели кадри знаменитите европейски полуфинали.
Накратко, ръководството създава най-добрите предпоставки ЦСКА да стане отново европейски фактор. И вече първата цел за 2026 г. би трябвало да бъде най-малко участие в груповата фаза на европейски турнир. А след 18 месеца и 32-а шампионска титла. И в буквалния, и в преносния смисъл, топката вече е в ръцете на изпълнителите на терена и около него.
