Неговата история е типичната приказка с щастлив край за всяко бразилско момче. Бедност, лишения, много борба, труд и усилия, преди да дойде заслужената награда – пробив в големия футбол.
Днес, вече на 25, Лео Перейра поглежда доволен и горд назад в годините. Спомените за всичко, през което е преминал, го зареждат с голяма амбиция. Новата му цел е да пише история с ЦСКА и, както самият признава, да покаже „как кипи бразилската кръв“.
„Всички в отбора ме посрещнаха много добре. Много съм щастлив, че съм част от клуб като ЦСКА, както и от отношението на всички играчи и на хората от щаба. Благодарен съм им. Привлече ме фланелката, както и структурата на клуба. ЦСКА е в страхотен момент от развитието си. Приех предложението без капка колебание. Искам да дам каквото мога. Искам да помогна на отбора по най-добрия начин“, казва крилото в първото си интервю като играч на „червените“ специално за медийните канали на ЦСКА.
Още в първите моменти от лагера в Анталия става ясно, че Лео наистина се чувства прекрасно при новите си съотборници: „Най-напред се сближих с Алехандро (Пиедраита), колумбиецът. Както и с Бруно Жордао, Пастор… Страхотни момчета. Има и много други, с които – дори без да разбираме езика, се опитваме да общуваме. Включих се веднага в шегите. Най-забавният в отбора е Пастор. С Алехандро също е весело“.
Връщаме се обаче в годините, когато бразилецът се сблъсква със суровата страна на живота. При това на съвсем крехка възраст.
„Имах трудно детство. Започнах в една футболна школа, когато бях на 5 години. Баща ми винаги е искал да стана футболист, защото той самият е опитвал, но не е успял. Постъпих в една школа, където братовчед ми ме заведе да тренирам. Започнах да работя, да се боря, но нямах възможности – нямаше финансови условия, нямаше кой да ми помогне с пари. Започнах да организирам томболи – взимах определени билети и продавах награди, например футболна топка: купувах топка и я пусках като награда в томбола. Също и футболни фланелки. Така успях да събера пари, за да пътувам. Започнах пътя си по този начин – сам, без финансова помощ от никого. Но имах подкрепата на семейството си – майка ми, баща ми и някои роднини. Това ме направи по-силен.
Постепенно започнах да постигам целите си. Трудностите, през които преминах, личните изпитания, ме направиха по-силен. Днес, благодарение на Бог, и благодарение на всичко, което преодолях в миналото, мога да се наслаждавам на постигнатото. За мен сега е уникален момент. Той показва, че всеки човек – независимо колко е беден, ако има характер, ще постигне своето“.
Лео приема идването си в ЦСКА като заслужена награда: „Много съм щастлив тук. Всички отбори, през които съм преминал, са били много важни в моята кариера. Навсякъде съм се чувствал добре. Днес – когато вече съм в Европа и в ЦСКА, мога да се наслаждавам. Мисля, че това е най-щастливият момент в живота ми“.
Перейра е сигурен в себе си и в това, което може да даде на „армейците“ на терена: „Аз съм универсален нападател, който играе по фланга. Характерно за моя стил е, че винаги се стремя максимално да помагам и на крайния защитник. Обичам да атакувам пространствата, много често влизам в свободните зони. Бърз нападател съм. Футболист, който обича да се възползва от ситуации в последната третина на терена. Скоро феновете ще ме опознаят и ще им покажа какво мога на терена. Сигурен съм, че ще останат доволни.
Трите ми най-силни качества са скоростта, играта един на един, както и навикът ми да бързо да се придвижвам назад, за да подкрепям на крайния бранител. Дори без треньорът да ме кара да го правя. По този начин се опитвам да помагам на отбора“.
Като всеки бразилец, и той се асоциира с величията на топката, които неговата страна е дала на великата игра. „Имам няколко идола във футбола. За съжаление един от тях вече не е сред нас – Пеле, най-големият. Бих посочил и Неймар – в днешно време именно той носи националния отбор. За мен лично той е вдъхновение. Рафиня също е играч, за когото няма какво лошо да се каже.
И един, с когото дори имах възможността да играя рамо до рамо – Дъглас Коща. Изключителен човек и невероятен играч. Допирът до него също много ме мотивира и ми помогна в живота, защото се стремях към неща, които дори не си представях, че мога да постигна, а ги постигнах“.
„Най-големият клуб в Бразилия без съмнение е Коринтианс. Отбор, в който имах възможността да играя и да сбъдна една своя мечта. Моето семейство също много иска един ден отново да ме види в Коринтианс. Клуб с огромна история, с много страст и отдаденост – Коринтианс си е Коринтианс“.
През 2023 г. Лео преминава за кратко с първия си европейски отбор – Маритимо, а сега иска да остави по-сериозна следа. „Имах възможността да играя за първи път в Европа, когато бях в Маритимо. Беше прекрасно. Сега имам възможност да се върна и да покажа на какво съм способен. За мен това е нещо невероятно и ще се наслаждавам на всеки момент. Мога да играя спокойно, свободно и да покажа малко от бразилската футболна магия, която носи радост за феновете“.
Той е известен с пробивите и головите си пасове, но не откъсва поглед и от вратата: „Понякога сърцето бие по-силно – предпочитам да отбележа гол, вместо да подам, за да съм спокоен, че съм свършил работата. Но – ако е възможно, също така бих пуснал пас, за да помогна на съотборник“.
Голове и асистенции – Лео гори от желание да покаже всичко, на което е способен, с червения екип: „С ЦСКА искам да печеля мачове. Да побеждаваме във всеки двубой. Искам и да постигнем неща, които ще оставят трайна следа за клуба – да влезем в историята. Целта ми е именно да напиша история тук. Ще дам всичко от себе си и ще покажа как кипи бразилската кръв. Желанието ми е цяла България да види малко от Лео Перейра“.
