Прощално турне? Това не е израз, който се вписва добре в мисленето на Стан Вавринка, докато той започна своя 25-и и последен сезон в ATP тура.
Изпратете му добри пожелания и похвали – те ще бъдат приети учтиво и с благодарност. Но другото тенис съкровище на Швейцария е решено да увенчае – а не да помрачи – една от най-великите кариери на последните 20 години, като през 2026 г. прави това, което умее най-добре: да се бори с всички сили, за да печели възможно най-много мачове.
За доказателство е достатъчно да погледнем откриването на сезона му на United Cup в Пърт: в продължение на 3 часа и 18 минути, в убийствена жега, 40-годишният Вавринка се върна в мача след загубен първи сет и поднесе изненада, побеждавайки французина Артур Риндеркнех (играч от топ 30) в тайбрек на третия сет. Това бе борбена победа – 583-ата в кариерата му – която потвърди думите му, изречени само ден по-рано пред ATPTour.com.
„Добре съм с решението си да обявя, че това е последната ми година, но не правя този сезон просто, за да се сбогувам“, каза Вавринка. „Аз съм състезател. Искам да изтласкам лимитите си, искам още да се боря срещу добри играчи. Искам още да печеля мачове. Искам да опитам да се върна в топ 100 на 40 години.
През цялата си кариера чувствам, че съм извлякъл максимума от всичко, което можех – това винаги е била целта ми и тя остава и за последната година. Винаги е ставало дума за това да натискам собствените си граници и постигнах много повече, отколкото можех да мечтая като млад.“
Въпреки повече от две десетилетия в Тура, трикратният шампион от Големия шлем си остава в сърцевината си безкомпромисен боец. Иначе защо би изиграл 29 мача в „Чалънджър“ турнирите през 2025 г., когато ранглистата му (сега №157) го държеше далеч извън Топ 100 и извън основния тур за дълги периоди?
„Той обича тежката работа и трудния начин на живот, да тласка тялото си до физическите и психическите предели“, каза дългогодишният му треньор Магнус Норман в Пърт. „И обича да играе пред публика. На „Чалънджър“-а в Неапол миналата година публиката беше много ангажирана. За него няма значение дали е „Чалънджър“ или турнир от Големия шлем.“
Вавринка, носител на 16 титли, е съгласен: „Имам късмета да съм печелил шлемове и да съм играл на най-големите сцени, но емоцията, която получавам от самия мач, чувството от състезанието и играта пред хора е същото, дори когато играеш на малките кортове. Когато обичаш това, което правиш, стадионът няма значение.“
„Чалънджър“ турнирите са далеч от централните кортове на „Ролан Гарос“ и Australian Open и US Open, където Вавринка изгради легендата си. С Норман до себе си той спечели титли от Големия шлем три поредни години между 2014 и 2016 г.: в Мелбърн през 2014 г., „Ролан Гарос“ през 2015 г. и на „Артър Аш“ през 2016 г.
Норман сподели любим спомен от последния триумф на Вавринка в Големия шлем – победата в четири сета над Новак Джокович на финала на US Open 2016. Докато съдията извикваше финалистите за излизане на корта, шведът изнесе емоционална реч.
„Той играеше много добър тенис и смятах, че ще има добър мач, но срещу Новак никога не си сигурен дали това ще е достатъчно“, каза Норман. „Казах му, че каквото и да стане, съм изключително горд с това, което е постигнал.“
Думите разплакаха Вавринка, а след това и самия Норман.
„Съдията вика играчите, а ние двамата сме в съблекалнята и плачем. Но точно това ни трябваше, защото имаше много напрежение. Това беше малко освобождаване и за двама ни“, добави Норман.
От своя страна Вавринка казва, че любимият му финал от Големия шлем остава победата над Джокович на „Ролан Гарос“ през 2015 г.
„Всички са специални по различен начин“, каза той. „Австралия беше мястото, където спечелих първия си шлем [срещу Рафаел Надал], година след като загубих тежък мач от Новак в пет сета. За мен това беше повратна точка в кариерата.
Но ако трябва да избера един, ще взема „Ролан Гарос“. Израснах във френската част на Швейцария и като дете гледах турнира всяко лято. Лесно беше да следиш „Ролан Гарос“ по цял ден и имах приятели и семейство, които идваха, защото е много близо до дома. Израснах, играейки на клей, така че по много причини избирам този.“
Победата над Джокович на „Филип Шатрие“ включва и един от най-емблематичните моменти в съвременните финали от Големия шлем: форхенд с топспин около мрежата, изпълнен дълбоко зад основната линия, който остави феновете без думи.
„Разбира се, това е невероятен спомен; в този момент се чувствах наистина добре. Резултатът беше 1:1 сета и това ми донесе пробив в третия. Чувствах се и играех така, както исках. Видях топката. Видях пролуката. Рискувах.
В този момент се чувстваш невероятно, защото вече е огромно постижение да си на финал на „Ролан Гарос“, а после да изпълниш този удар и да играеш толкова добре срещу Новак Джокович – това е нещо, което винаги ще помня.“
Вавринка има общ баланс 12-63 срещу „Голямата тройка“ – Надал (3-19), Федерер (3-23), Джокович (6-21) – но много от победите му дойдоха, когато залогът беше най-голям. На финали от Големия шлем балансът му е 3-1.
„В най-добрите си дни, ако Стан беше във форма, никой не беше в безопасност“, каза Норман. „Той можеше да печели точки и от двете страни, от два до три метра зад основната линия. Сервираше и се движеше добре, беше физически много силен.
Той беше наистина добър в ключовите моменти. Шампионите от Големия шлем имат нещо, което другите играчи нямат. Аз бях на финал от Големия шлем и моментът ме надви. Той умееше да се справя с такива ситуации. Мисля, че се раждаш с това.“
Вавринка победи Надал на Australian Open 2014 за първата си титла от Големия шлем. Победи Джокович на финалите на „Ролан Гарос“ 2015 и US Open 2016. През 2014 г. надделя над сърбина с 9-7 в петия сет на четвъртфиналите на Australian Open по пътя към титлата срещу Надал – година след като Джокович го бе победил с 12-10 в петия сет в четвъртия кръг.
Вавринка победи Федерер на четвъртфиналите на „Ролан Гарос“ 2015 по пътя към титлата и на финала на „Монте Карло Мастърс“ 2014 – единствената му титла от сериите „Мастърс 1000“.
„И тримата бяха изключително трудни за игра“, каза той. „Виждате статистиката ми срещу тях – загубих повече от 20 пъти от всеки, но Рафа, особено на клей, беше най-тежкият съперник. Той удряше високи форхенди към моя едноръчен бекхенд и постоянно оказваше натиск. Трудно е да създадеш нещо оттам и да го поставиш под напрежение. А после беше и левичарският му сервис.“
След като изигра кариерата си в ерата на „Голямата тройка“, Вавринка смята, че новото доминиране на „Голямата двойка“ – Карлос Алкарас и Яник Синер – вероятно ще продължи, поне в краткосрочен и средносрочен план.
„Вярвам, че сме в ерата на Карлос и Яник. Те доказват вече няколко години, че нивото им е по-високо от това на останалите“, каза Вавринка. „Не съм сигурен, че ще има играч, който постоянно да се бори с тях, но със сигурност няма да печелят всяка титла през цялото време.
Все пак вярвам, че ще доминират този спорт през следващите много години. Ще бъде много интересно да видим къде ще стигнат след 5–10 или 15 години. За да предизвикаш рекордите на Новак, трябва да се задържиш поне 15 години.“
За всички успехи на корта, Норман е също толкова, ако не и повече, горд с човека, който Вавринка е извън него.
„Той е като нормален, добър човек, който винаги е следвал ценностите си“, каза бившият №2 в света и финалист на „Ролан Гарос“. „Винаги беше много скромен и се отнасяше еднакво към всички – независимо дали печели или губи. Мисля, че това е голяма част от причината да сме заедно толкова години. Той уважава всички – от децата, които подават топките, до №1 в света и чистачката.“
