В новия епизод на VolleyCast водещите Анатоли Гьонов и Александър Кепев посрещат специален гост – капитанът на българския национален отбор по волейбол Алекс Грозданов.
Разговорът е всичко друго, но не и стандартно интервю. Това е среща с човека зад състезателя – с неговите страхове, мечти, приятелства и малките моменти, които изграждат голямата кариера. Алекс откровено разказва за пътя си във волейбола, за различните отбори и лиги, през които е минал, и за онзи неочакван момент, в който разбира, че ще бъде капитан на националния отбор:
„Никога не съм си мечтал да бъда капитан на националния отбор. Аз исках да играя за националния отбор. Изведнъж в съблекалнята преди мача треньорът обяви кой ще е капитан. Стъписах се в началото.“
,fit(1100:608))
Един от най-емоционалните моменти в епизода е споменът за открития автобус и празненствата в центъра на София – момент, който Алекс описва не като звезден, а като детски и истински:
„По-скоро се чувствах като дете, не като рок звезда, и някаква детска мечта ми се сбъдваше, която даже не съм знаел, че съм имал…“
,fit(1100:608))
В разговора не липсва и житейска мъдрост. Алекс споделя как с времето е осъзнал, че материалните символи на успеха не идват просто така, а са резултат от труд и постоянство и че по- опитните му колеги могат да му дадат най- ценните уроци за спорта. Особено силен акцент е поставен върху отборния дух и приятелствата в националния отбор – връзки, които надхвърлят спорта и се превръщат в семейство. С много смях Алекс разказва за отношенията си с Аспарух Аспарухов и Мартин Атанасов. Споделя и неразказани досега истории от моментите в една стая с Цветан Соколов и по-късно със Симеон Николов.
,fit(1100:608))
Алекс говори и за ненадминатите умения на съотборниците си:
,fit(1100:608))
„Ние затова стигнахме до това заветно второ място. Във всяка една ситуация някак си съумяваме да си помагаме един на друг.“
)
Финалът на епизода разказва за една детска, но изключително силна мечта, която Алекс носи със себе си от години:
,fit(1100:608))
„Много забавен момент беше когато свърши финала, наградиха ни и т.н. На другия ден, събудих се, закусвахме. Поглеждам си телефона и то е 11:11 часа и по инерция отново си казах, че искам да бъда най-добрият център в света. Блокирах за секунда, замислих се, засмях се.”
,fit(1100:608))
Епизодът с Алекс Грозданов е доказателство, че зад успехите стоят не само физическа подготовка и талант, а и смирение, приятелство, хумор и една мечта, която никога не си позволяваш да пуснеш.
