Посрещачът Виктор Томов имаше шанса на 20 години да вдигне Купата на България с ВК Нефтохимик 2010 (Бургас). Този път той не се появи в полето – в битките за трофея в Самоков, но във визитката си вече има купа при мъжете след бронзовия медал от европейско първенство с националния тим до 18 г. Ето какво каза 195-сантиметровият Виктор за официалния клубен сайт.
-Какво почувства в момента, в който стана ясно, че печелиш първия си трофей в мъжкия волейбол – Купата на България с ВК Нефтохимик 2010?
– Разбира се, бях много щастлив и удовлетворен от резултата, който постигнахме. Още повече, наистина това е моят първи професионален трофей. Смятам, че това би била добра отправна точка занапред в кариерата ми.
– Казано къде на шега, къде на базата на фактите: изравни се с Матей Казийски, от чиято академия, създадена заедно с Радостин Стойчев, ти тръгна във волейбола – и той има една Купа на България, със Славия. Как приемаш този факт?
– Относно това, смятам че думите „да се изравниш“ и „Матей“ не могат да се използват в едно изречение, освен на шега. Затова и изобщо не съм се замислял в тази посока.
– Как изживя отстрани мачовете в Самоков?
– Всичко там се случи много интензивно. И може би най-хубавото беше, че докато се осъзнаем, вече бяхме вдигнали Купата. Разбира се, това не означава, че беше лесно дори и да гледаш отсрани и да се вълнуваш какъв ще е развоят на всеки мач.
– Какво означава да чакаш търпеливо шанса си, като същевременно си готов да помогнеш във всеки един момент?
– В нашата професия трябва да си търпелив, докато не намериш своето място, и тогава важното е да си готов да го заемеш. В сегашната ситуация е естествено да искам да помогна с каквото когато мога.
– С кого във ВК Нефтохимик 2010 си най-близък?
– Гледам да поддържам добри взаимоотношения с целия отбор но ако трябва да отлича няколко души, бих казал Ясен Петров, Стоян Димитров, Венцислав Рагин, Димитър Василев и Мартин Кръстев.
– Ти си софиянец, но в професионалния волейбол си бил в Дея и Нефтохимик – свикна ли с Бургас и харесва ли ти градът?
– Да вече втора година съм тук и наистина ми харесва! Градът е страхотен!
– Какво би казал на феновете на тима?
– Искам да им благодаря за подкрепата – тя наистина е много важна за нас. И да продължават да вярват, че нещата ще се получават още по-добре, дай, Боже! Тогава ще са и още по-многобройни.
