18-годишният посрещач на ЦСКА Захари Згуров стартира пътя си във волейбола от чисто любопитство и детски интерес. Негова братовчедка вече тренира, а той решава, че ще се занимава със същото (поне отначало). Но “магията” се случва на едно необичайно място – в магазин за обувки…
“Започнах на 13-годишна възраст – причината беше моята братовчедка, която по това време тренираше волейбол. На мен ми изглеждаше интересно и един ден, докато бяхме с майка ми в магазин за обувки, видях обувки за волейбол и започнах да я моля да ме запише да тренирам. Така се случиха нещата, че след две седмици желанието ми се сбъдна, за което съм благодарен”, започва разказа си младият волейболист.
Едва ли някой е очаквал, че тийнейджърът ще се задържи много в един от най-интелигентните спортове. До неотдавна той е печелил отличия и покорява… плувните басейни.
“Със сигурност щях да се развивам като плувец, защото преди да започна с волейбола, постигах много добри резултати в плуването. Там майка ми ми беше треньор”, обяснява Захари.
Както разбираме, връзката с плуването не е случайна. Майка му Наталия Стоянова – бивш състезател в националния отбор на България по плуване и национална рекордьорка, е човекът, който повежда по стъпките си и двете си деца.
“Всички в семейството ми са спортисти – майка ми се е занимавала професионално с плуване, баща си е занимавал с бойни изкуства, ски и лека атлетика, а сестра ми се е занимавала с плуване и модерен петобой”, разказва балканският шампион по плажен волейбол.
Сестра му – Светла Згурова, стана известна преди няколко години в спортните среди с европейската и световната си титла по модерен петобой – при девойките до 17 години. Наричана е “спортно чудо”.
)
“Моята сестра е и най-близкият ми човек, която ми помага много с всичко и винаги е до мен”, споделя нашият герой.
Зад успехите в басейна стоят години упорити тренировки. Доказват го и брат, и сестра.
“Започнах с плуването на 6, ставал съм много пъти републикански шампион, но явно волейболът ме грабна повече”, допълва Згуров.
Желанието за промяна, обичайно за тази възраст, надделява. След “срещата” с волейболните обувки в магазина и молбата да бъде записан на волейбол, Захари най-сетне получава възможността да се докосне до новото предизвикателство. “Нашите имаха близка приятелка треньорка във Волейболна академия “Стойчев-Казийски” и се свързаха с нея. Тя пък ни свърза с треньора, който водеше моя набор, и така започнах да тренирам там”, обяснява плажният национал.
Като истински Овен, вродената амбиция и борбеност го карат да премине на нов етап в тренировките си. Три години, след като става част от ВАСК, се присъединява към гранда ЦСКА, за да надгражда в развитието си.
“През август 2023 г. се присъединих към отбора на ЦСКА, понеже във ВАСК, тренировките и обстановката не ми допадаше вече и реших, че трябва да сменя отбора”, обяснява той.
И успехите не закъсняват… По-малко от година Захари става MVP на финалния турнир по волейбол за момчета под 18 години, а ЦСКА, воден от Невен Нешев, спечели шампионската титла.
)
Именно такива моменти го мотивират да иска все повече и повече, но и да дава много от себе си. “Волейболът за мен е страст. Той ме учи на дисциплина, концентрация и постоянен стремеж към развитие”, казва младият състезател.
И казва още, че спортът е променил живота му много. И на терена, и извън него. Нещо много важно точно за периода, в който се намира – времето, което го оформя като човек и личност. “Волейболът определено промени живота ми. Той ме научи на дисциплина, постоянство и работа в екип, което влияе и на ежедневните ми навици и поведение извън спорта. Графикът понякога е натоварен, но се старая да отделям време за себе си, дори и малко – за почивка или размисъл. Волейболът не само ме развива физически, но и ме прави по-организиран и целеустремен човек.”
А това проличава още сега и в начина му на разсъждение. “Най-силната ми страна е, че никога не се отказвам, колкото и да ми е трудно. Умея да прощавам, но това може и да не е толкова добра моя черта, вероятно трябва да я поправя.”
Кое обаче е наистина нещото, което не харесва в себе си? “Нетърпелив съм в някои моменти.”
Младежът не разчита единствено на късмета – като понятие за нещо лесно, или някаква даденост. Формулата за него е работа и работа, след това идват шансовете и възможностите. Да бъдеш упорит и дисциплиниран, защото нищо не идва наготово. “Късметлия съм, но не само защото съм имал шанса да се занимавам с волейбол и да срещам страхотни хора. Късметът за мен идва и от това, че съм готов да работя усърдно и да се възползвам от възможностите, които се появяват. Така се създава комбинацията между труд и шанс.”
)
“Постоянството побеждава талантът, когато талантът не е постоянен”, заявява Захари, когато го питаме за девиза му.
Характерът му играе своята роля и в живота му извън залата. Но дисциплиниран не означава да си самовглъбен и затворен към околните. Точно напротив – спортът му помага и да общува с лекота с другите. “Извън залата бих казал, че се отличавам с постоянство и дисциплина, които спортът ми е дал. Опитвам се да подхождам към ежедневието със същата енергия и организираност, с която тренирам. В същото време се стремя да бъда отворен и комуникативен, да помагам на хората около мен и да създавам позитивна атмосфера.”
В отношенията си с околните и в избора си на обкръжение той използва същата максима. “Ценя хората, които са отговорни и надеждни, защото е лесно да се разчита на тях. Също така ценя честността и откритата комуникация — помага за решаване на проблеми и изграждане на доверие.”
Но си има и своите граници. “Не се влияя от мнението на другите. Всеки може да има собствено различно мнение, но то си остава за него, аз не обръщам внимание”, смята балканският шампион по плажен волейбол.
,fit(1100:608))
Гледа зряло и на теми като “Могат ли красивите хора да бъдат и умни, и могат ли интелигентните да бъдат красиви?”. И заявява: “Комбинацията между красота и интелект често се възприема като нещо почти митично. Истината е, че тя може да отвори много врати. Хората първо забелязват външния вид, но интелектът е това, което задържа вниманието и създава реално влияние. От друга страна, обществото ни все още е пълно със стереотипи – например, че красивите хора не могат да бъдат умни или интелигентните не могат да бъдат привлекателни. Това създава допълнителен натиск и очаквания към хората, които съчетават двете качества.”
Семейството е най-важно за 18-годишния волейболист, както и здравето на любимите му хора. “Най-голямото богатство за мен е семейството ми и здравето на любимите ми хора.”
Необичайно за връстниците си, той отдава свободното си време на близките си и възстановяване на силите след натоварената седмица. “В свободното си време гледам да обръщам внимание на близките си, но и просто си почивам в леглото си или играя игри на компютъра.”
Но не само това. Защото, както казват “Старата любов ръжда не хваща”… Згуров, макар и по-рядко, намира време за басейна и плуването, на което отдава седем години от живота си. “Това не се забравя”, категоричен е той.
Негов пример за подражание, също толкова отдаден на професията и спорта, е футболната звезда Кристиано Роналдо. “Освен изключителен футболист, той е пример за трудолюбие, дисциплина и постоянство. Начинът, по който работи за постигането на целите си и начинът, по който се завръща след трудности, ме вдъхновява да давам най-доброто от себе си и в моята сфера.”
А занапред желанието му е само едно: “Пожелавам си да съм жив и здрав, успешен и все така целеустремен. Да имам успешна волейболна кариера. А след като приключа със спорта, отново ще се занимавам с нещо в тази област, може би треньор.”
,fit(1100:608))
Какво все пак би правил, ако не беше спортът? “Вероятно щях да се занимавам с компютри и програмиране.”
Съветът на Захари към младите хора, които тепърва навлизат в света на спорта е да извлекат най-доброто от заниманията, за да се изградят като характери, както и да поддържат огъня си жив. “Да бъдат любопитни и постоянни. Спортът не е само състезание, той учи на дисциплина, работа в екип и упоритост. Важно е да се наслаждават на процеса, да се учат от грешките си и да не се отказват при първите трудности. Също така, да слушат своето тяло, да се грижат за здравето си и да се обграждат с треньори и приятели, които ги подкрепят. Най-важното е да запазят страстта си към спорта – тя е двигателят, който ще ги води напред.”
bgvolleyball.com
