Малко в стилистика от зората на демокрацията, ще попитаме: 14 години стигат ли? И дали времето сега е синьо, по странно съвпадение с тогавашния син цвят, символизиращ свободата след 45 години соц строй. Е, сега във футбола имаме ситуация, при която е назрял моментът за края на футболната узурпация на Лудогорец. И оттам препратка към следващите месеци – дали тази любима игра ще се върне в стария си вид, в историческия си предимно червено-син модел, като слагаме на първо място в словосъчетанието цветът с най-много шампионски титли.
И още едно съвпадение. Синята част на България вече сипе благодарности към синия Лъчо Балтанов, който като треньор на Ботев Пловдив инжектира огромна доза вяра към тези, които вече броят оставащите стъпки до 27-ата шампионска титла на Левски.
Дойде ли наистина краят на хегемонията? Или все още има какво да се обърка?! Не, наистина, този път вече няма какво да се развали. На „Герена“ вече трябва сами да се бойкотират, за да прахосат цели десет точки преднина към края на февруари. Добре де, хората на Хулио Веласкес имат сблъсъци с висок магнитуд в редовния сезон, един път с Лудогорец и един път с ЦСКА. И после по още два пъти срещу същите съперници. Но звярът от Разград с всичките му там спортни и неспортни достойнства изглежда разклатен и разколебан, срещу Берое му върза накрая, но храбрите канарчета не допуснаха същия сценарий. Как да очакваме от кой храст ще изскочи заекът? Е, изскочи от „Колежа“.
Искаме си стария футбол, стария интерес, старите пълни стадиони, старата интрига и старата вражда, оцветена в синьо и червено. Ето, синьото се завръща, червеното дава достатъчно ясни сигнали за следващия сезон, да не говорим, че някои топ оптимисти вярват в чудото още сега. Но нека бъдем реалисти, едно трето място на Лудогорец в края на сезона е напълно постижимо.
Желю СТАНКОВ/Тема Спорт
